Прости ми, мамо -автор Т. Герасимова
превод Весела Кънчева

Аз в мамината стая тихо влизам.
Така е пусто в нея...
И толкова ми липсва!
Портретът й ми се усмихва...
«Здравей, мамо",- й казвам-
Знаеш ли, колко често сънувам,
Че отново сме заедно..
Ти с нежната си усмивка
тъгата в сърцето мое намаляваш.
Когато важен въпрос да реша не мога
бързо към теб аз бягам.
Ти винаги знаеш,как трябва,
как по-добре е
и как да реша проблема.
Винаги твоята мъдрост ме спасява.
Ето, аз се заблудих и загубих пътя –
Но ти си близо....И страхът изчезна!

Помня, как отивайки си, ти плачеше, -
толкова силно този живот обичаше.
Успех постигна и слава. Макар, че
съдбата не те пощади- понякога ...»

Как ми се иска отново да те прегърна...
«Аз толкова много не успях да ти дам!
Прости ми!» - шепнешком казвам на мама.
Но само мълчеше от портрета мама ...

25.03.2007г.
София, България
------------------

Прости меня,мама
Татьяна Герасимова

Я в мамину комнату тихо вхожу...
Так пусто в ней...Трудно смириться!
Портрет на столе... «Здравствуй, мама»,- скажу.-
Ты знаешь, как часто мне снится,
Что снова мы вместе..Улыбкой своей
Ненастье мне с сердца смываешь,
Серьёзный вопрос не решить мне – скорей
К тебе я бегу. Ты же знаешь,
Как надо, как лучше, как выход найти,
Всегда твоя мудрость спасает.
Вот я заблудилась, свернула с пути –
Ты рядом....И страх исчезает!

Я помню, как плакала ты, уходя, -
Ведь жизнь эту жадно любила.
Успех повидала и славу.Хотя
Бывало – судьба не щадила...»

Как хочется снова прижаться к плечу...
«Я столько тебе не додала!
Прости меня!» - шёпотом маме кричу.
Но мама с портрета молчала...