Rammstein

Старата скръб

От зрънцето и в светлината,

същество ме кара да отида,

за същото нещо и за старата скръб,

улавя сълзите ми със смях,

и на килима младо тяло гние,

където съдбата ръководи куклите си,

 за същото нещо и за старата скръб,

най-накрая знам, че нищо не се подарява тук.

От семето и в нищото,

Всеки знае какво остава накрая,

същото нещо и старата скръб,

кара ме бавно към лудостта,

и същата война бушува на килима,

все още винаги изгаря сърцето ми,

същото нещо и старата скръб,

най-накрая знам...

Искам да еба.

Никога повече старата скръб.

Das Alte Leid

Aus der Bohne und in das Licht,

ein Wesen mich zu gehen drängt,

für die selbe Sache und das alte Leid,

meine Tränen mit Gelächter fängt,

und auf der Matte fault ein junger Leib,

wo das Schicksal seine Puppen lenkt,

für die selbe Sache und das alte Leid,

weiß ich endlich hier wird nichts verschenkt.

Aus der Bohne und in das Nichts,

weiß jeder was am Ende bleibt,

dieselbe Sache und das alte Leid,

mich so langsam in den Wahnsinn treibt,

und auf der Matte tobt derselbe Krieg,

mir immer noch das Herz versengt,

dieselbe Sache und das alte Leid,

weiß ich endlich...

Ich will ficken.

Nie mehr das alte Leid.