13.04.2024 г., 10:21 ч.

Раните завяхват – Мария Довгаюк 

  Преводи » Песен
288 0 0
7 мин за четене

Текст, музика и изпълнение: Мария Довгаюк

 

1. Всичко тлен е, не и любовта.

    Изхабени – думите в света.

    Цвят се рони, не и любовта,

    все в шаблони лута се речта.

 

    Припев:

 

    Раните завяхват,

    късно или рано.

    Не ти нарани ме,

    а онази заран.

    Обещай след време,

    слънцето когато

    спре над нас да грее,

    да ме върнеш лятна.

 

    Ах, в гърдите сърцето

    блъска се, ще изхвръкне.

    Сбрало толкова мъка,

    сбрало толкова мъка,

    ах, по тебе сърцето

    къса се, ще изхвръкне!

 

2. В мечти унесен

    ден от пролетта

    дари ми песен,

    а после отлетя.

 

    Припев.

 

https://www.youtube.com/watch?v=hib3e87JHYY

 

  Всеки си има свои рани, свои преживявания. Казват, че времето лекува, но това са всъщност хората – хората, с които се чувстваш добре по всяко време, хората, с които ти е топло, дори когато няма лято.

 

  Раните завяхват,

  късно или рано.

  Не ти нарани ме,

  а онази заран.

 

  Написах тези редове буквално за няколко секунди. Понякога им се чудя и се шегувам, че някой отгоре ми ги изпраща.

                                                                                                         Мария Довгаюк

 

 

“Рани зацвітають” Mariia Dovgauk

 

1. Все минало, тільки не любов

    Бракувало всіх на світі мов

    Рвались квіти, тільки не любов

    Тупотіли стежками розмов

 

    Приспів:

 

    Рани зацвітають

    Пізно, чи то рано

    Та ти мене не ранив,

    Ранив той ранок.

    Обіцяй як сонце

    Перестане гріти,

    Повернеш мене,

    Повернеш до літа.

 

    Ой, у мене так серце

    Ой, у мене так рветься.

    За тобою несеться,

    За тобою несеться.

    Ой, у мене так серце

    Ой, у мене так рветься.

 

    2. Плететься в думці

    Крайній день весни.

    Мені цю пісню,

    Віддав і залишив.

 

 

  В кожного свої рани, свої переживання. Всі кажуть, час лікує, але то все люди, люди з якими добре в будь-яку пору, люди з якими тепло навіть коли нема літа.

 

  Рани зацвітають

  Пізно, чи то рано

  Та ти мене не ранив

  Ранив той ранок…

 

  Ці рядки написались мені буквально за пару секунд. Деколи я дивуюсь і сміюсь, що то хтось зверху мені їх кидає.

                                                                                         Mariia Dovgauk

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??