Richard Middleton (1889-1911)

AUTUMNAL

Across the scented gardens of my dreams
Where roses grew, Time passes like a thief,
Among my trees his siver sickle gleams,
The grass is stained with many a ruddy leaf;
And on cold winds the petals float away
That were the pride of June and her array.

The bare boughs weave a net upon the sky
To catch Love's wings and his fair body bruise;
There are no flowers in the rosary -
No song-birds in the mournful avenues;
Though on the sodden air not lightly breaks
The elegy of Youth, whome love forsakes.

Ah, Time! one flower of my garden spare,
One rose of all the roses, that in this
I may possess my love's perfumed hair
And all the crimson secrets of her kiss.
Grant me one rose that I may drink its wine,
And from her lips win the last anodyne.

For I have learnt too many things to live,
And I have loved too many things to die;
But all my barren acres I would give
For one red blossom of eternity,
To animate the darkness and delight
The spaces and the silences of night.

But dreams are tender flowers that in their birth
Are very near to death, and I shall reap,
Who planted wonder, unavailng earth,
Harsh thorns and miserable husks of sleep.
I have had dreams, but have not conquered Time,
and love shall vanish like an empty rhyme.

ЕСЕННО

В уханната градина от мечти
зло Времето сред рози се прокрадва,
в сребро сред дървесата ми блести
и шума по тревата ми наслагва;
в хлад вятърът поръсил е цветец,
на Юни и премяна, и венец.

Клонакът гол небето ми мрежи -
крилете ми любовни да превземе;
в розариума цвете не лежи,
ни пойни птици в скръбните алеи;
не секва и всред влажния простор
жалта на Младостта ми във раздор.

Ах,Време! Изcред всичките цветя -
едничката от розите, в която
ще имам и дъха на Любовта,
и тайна от целувката й влята.
Дай роза и с виното й ме пой,
от устните й - с сетния покой.

Че много съм обичал, за да мра,
премного съм узнал, та да живея.
Но нивите безплодни ще презра
на Вечното за аленото цвете:
живота да пробуждам в мрачина,
в пространствата смълчани - сладина.

Мечтите ми, най-нежните цветя,
са смъртници, щом вече са родени.
Сял чудо, жъна в пустата земя
на сънищата люспите презрени.
Мечтах, но Времето не покорих
и чезне любовта ми - празен стих.