Als er eines Tags, vorübergehend,

einen blindgestochnen Bauern sah,

sagte er: „Ich mach dich wieder sehend!”

Und er schnitzte ihn aus Holz, das ja

aus demselben Stoff war. Alle Lasten

schnitzte er, die solch ein Bauer trug,

ins Gesicht hinein, vom vielen Fasten

war um seinen Mund ein bittrer Zug.

Da das Werk für den Altar bestimmt,

um zu zeugen und um anzuklagen,

ließ den Bauern er die Kreuzlast tragen

als die Fahne, die ihm keiner nimmt -

Und der Bauer, der geblendet war,

sah mit großen Augen vom Altar.

Johannes Robert Becher, erschienen 1938

извор:

http://www.evtaborgemeinde.de/Taborboten-Archiv-PDF/Taborbote_2010_03_Maerz.pdf 

.....................................................................................................................................................

дословен превод:

Когато той, минавайки един ден мимоходом покрай 

един прободен от слепота селянин, го видя,

рече: „Ще те направя отново да виждаш (дословно — „Ще те направя отново да си зрящ.“)“.

И той го издяла от дърво, което — да! — (съответно — „действително“)

бе от същата тъкан (от същия материал). Всичките тегоби,

които такъв един селянин носеше, той издяла

върху лицето му, от многото постене (има се пред вид „гладуване“)

около неговата уста имаше една горчива черта (бърна).

Тъй като трудът бе определен за олтара,

за да свидетелствува и за да обвинява,

той застави (разбира се — чрез изкуството на своята дърворезба) селянина — да понесе тежестта на кръста

като знаме, което никой не ще му (на селянина) го отнеме.

И селянинът, който бе ослепял,

прогледна с големи очи от олтара.

..........................................................................................................................................................

опит за римуван превод на тази творба на Йоханес Роберт Бехер:

Мимоходом него ден когато
ослепял той селянин видя,
рече: „Ще ти върна светлината!“
и го от дърво издяла — да!

И тегобите му по лицето
от дърво и тях той издълба,
и устата му, от глад завзета,
с бърни хлътнали — втъка в творба.

И че за олтар! бе труд прѐдра̀г,
за да е свидетел-обвинител,
му гърба дари с кръст-озарител —
сякаш непревзет навеки флаг.

И с очи големи... светлина
от олтара слепият позна.
 

 (творбата — за първи път публикувана на немски език през 1938год.)