Not the torturer will scare me
Nor the body's final fall
Nor the barrels of death's rifles
Nor the shadows on the wall
Nor the night when to the ground
The last dim star of pain, is hurled
But the blind indifference
Of a merciless, unfeeling world
Lying in the burnt out shell
Of some Albanian farm
An old Babushka
Holds a crying baby in her arms
A soldier from the other side
A man of heart and pride
Breaks ranks, lays down his rifle
To kneel by her side
He gives her water
Binds her wounds
And calms the crying child
A touch gives absolution then
Across the great divide
He picks his way back through the broken
China of her life
And there at the curb
The samaritan Serb turns and waves ... goodbye
And each small candle
Lights a corner of the dark
Each small candle
Lights a corner of the dark
Each small candle lights a corner of the dark
When the wheel of pain stops turning
And the branding iron stops burning
When the children can be children
When the desperados weaken
When the tide rolls into greet them
And the natural law of science
Greets the humble and the mighty
And the billion candles burning
Lights the dark side of every human mind
Each small candle
Each small candle
Each small candles lights the dark side of every human mind
And each small candle
Lights a corner of the dark
Нито мъчителят ще ме уплаши,
нито последното падане на тялото,
нито цевта на пушките на смъртта,
нито сенките на стената,
нито нощта, през която на земята
е хвърлена последната потъмнена звезда от болка,
но ще ме уплаши сляпата незаинтересованост
на безпощадния, безчувствен свят.
Лежаща върху обгорената черупка
на някаква албанска ферма,
стара „бабушка”
държи плачещо бебе в ръцете си.
Войник от другата страна,
мъж на сърцето и честта,
излиза от редицата, оставя на земята пушката,
за да коленичи до нея.
Дава й вода,
превързва й раните
и успокоява ревящото дете.
И след това едно докосване дава прошка,
въпреки огромното разделение.
Той се изправя и възстановява след срещата с
разрушения порцеланов сервиз, в който се е превърна животът й
и след това от бордюра,
сръбския самарианец се обръща и маха... за довиждане.
Всяка малка свещ
осветява ъгъла на Тъмнината.
Всяка малка свещ
осветява ъгъла на Тъмнината.
Всяка малка свещ осветява ъгъла на Тъмнината.
Когато колелото на болката спре да се върти
и желязото за жигосване спре да гори,
когато децата могат да си бъдат деца,
когато бандитите се отслабят,
когато прилива дойде да ги поздрави
и естествения закон на науката,
поздравява и скромните и могъщите
и когато милиард свещи горейки
осветяват тъмната страна на всеки човешки ум.
Всяка малка свещ.
Всяка малка свещ.
Всяка малка свещ осветява тъмната страна на всеки човешки ум.
И всяка малка свещ
осветява ъгълче от Тъмнината.
© Иван Радев Всички права запазени