Оригинал на каталунски
Quan l'hora del repòs hagi vingut per mi
vull tan sols el mantell d'un tros de cel marí;
vull el silenci dolç del vol de la gavina
dibuixant el contorn d'una cala ben fina.
L'olivera d'argent, un xiprer més ardit
i la rosa florint al bell punt de la nit.
La bandera d'oblit d'una vela ben blanca
fent més neta i ardent la blancor de la tanca.
I saber-me que sóc en el redós suau
un bri d'herba només de la divina pau.
~~~
Превод на български
Когато часът за почивка настигне ме мен,
искам само мантия от едно парче морско небе;
искам сладката тишина на полета на чайката
да рисува за мен на финия залив очертанията.
Сребърната маслина, по-пламенният кипарис
и розата, цъфтяща в точката на нощния оазис.
Знамето на забравата на наситено бялото платно,
което създава ограждението, по-изгарящо за мен, дано...
И знай, че в мекия кръг
на божествения мир в тревата, съм само един стрък.
© Вая ВИ Всички права запазени