I
1-ви брой – Валерий Брюсов и А. Л. Мирополски, Москва, 1894
Това томче има несъмнени достойнства: не обременява читателя с размерите си и отчасти развеселява със съдържанието си. Удоволствието започва с епиграфа, взет от г-на Валерия Брюсова от френския декадент Стефан Маларме:
Une dentelle s'abolit
Dans le doute du jeu supreme.
В буквален превод това означава: „Дантелата се премахва в съмнението за височайша игра“.
А ето го руският „пролог“ на г-н Брюсов:
Гаснат розовите краски
в блясък бледен на луна;
в късче лед замръзва разказ
за скръбта на пролетта.
В изход до завръзка – в ласкав ...