Les matins se suivent et se ressemblent
Quand l'amour fait place au quotidien
On n'était pas fait pour vivre ensemble
Ça n'suffit pas de toujours s'aimer bien
C'est drôle, hier, on s'ennuyait
Et c'est à peine si l'on trouvait
Des mots pour se parler du mauvais temps
Et maintenant qu'il faut partir
On a cent mille choses à dire
Qui tiennent trop à cœur pour si peu de temps

On s'est aimé comme on se quitte
Tout simplement sans penser à demain
A demain qui vient toujours un peu trop vite
Aux adieux qui quelque fois se passent un peu trop bien

On fait c'qu'il faut, on tient nos rôles
On se regarde, on rit, on crâne un peu
On a toujours oublié quelque chose
C'est pas facile de se dire adieu
Et l'on sait trop bien que tôt ou tard
Demain peut-être ou même ce soir
On va se dire que tout n'est pas perdu
De ce roman inachevé, on va se faire un conte de fées
Mais on a passé l'âge, on n'y croirait plus

On s'est aimé comme on se quitte
Tout simplement sans penser à demain
A demain qui vient toujours un peu trop vite
Aux adieux qui quelque fois se passent un peu trop bien

Roméo, Juliette et tous les autres
Au fond de vos bouquins dormez en paix
Une simple histoire comme la nôtre
Est de celles qu'on écrira jamais
Allons petite il faut partir
Laisser ici nos souvenirs
On va descendre ensemble si tu veux
Et quand elle va nous voir passer
La patronne du café
Va encore nous dire "Salut les amoureux"

On s'est aimé comme on se quitte
Tout simplement sans penser à demain
A demain qui vient toujours un peu trop vite
Aux adieux qui quelque fois se passent un peu trop bien

Превод:

Здравейте, влюбени!

Сутрините идват една след друга и си приличат,

когато любовта отстъпва пред ежедневието / баналното/.

Не бяхме създадени, за да живеем заедно,

никога не е достатъчно да се обичаме много.

Смешно -  вчера се отегчавахме

и с мъка откривахме

думи, за да си говорим за лошото време,

а сега, когато трябва да си тръгнем,

имаме стотици хиляди неща да кажем,

които остават в сърцето за толкова кратко време.

припев:

Влюбихме се на раздяла,

просто ей така, без да мислим за утре -

за утре, което винаги идва толкова бързо,

за разделите, които понякога минават малко по-добре.

Правим това, което трябва, играем ролите си,

гледаме се, смеем се, страхуваме се малко,

винаги сме забравяли нещо -

не е лесно да си кажем довиждане!

И знаем много добре, че рано или късно,

утре може би или дори тази вечер,

ще си кажем, че не всичко е изгубено

от този недовършен роман, ще си измислим приказка за феи,

но минахме тази възраст и повече няма да повярваме в нея.

припев:

Влюбихме се на раздяла,

просто ей така, без да мислим за утре -

за утре, което винаги идва толкова бързо,

за разделите, които понякога минават малко по-добре.

Ромео, Жулиета, и всички останали

дълбоко във  вашите книги, почивайте в мир,

нашата проста история

е като тези, които винаги описваме.

Е, хайде, малка моя, трябва да тръгваме,

остави тук спомените ни,

ще слезем заедно, ако искаш,

и когато дойде да ни види, че заминаваме,

съдържателката на кафето

отново ще ни поздрави: "Здравейте, влюбени!"