Самюъл Колридж - Време, реално и въображаемо

Time, real and imaginary

An Allegory

Samuel Coleridge

On the wide level of a mountain's head,

(I knew not where, but 'twas some faery place)

Their pinions, ostrich-like, for sails outspread,

Two lovely children run an endless race,

A sister and a brother!

This far outstripped the other;

Yet ever runs she with reverted face,

And looks and listens for the boy behind:

For he, alas! is blind!

O'er rough and smooth with even step he passed,

And knows not whether he be first or last.

Време, реално и въображаемо

Алегория

Самюъл Колридж

По широкия планински купол навред,

(къде не зная, но местност приказна била)

крилата им, като на щраус, разперени за полет,

тичат към безкрая две прекрасни деца.

Братче и сестра!

Далеч пред него бе тя;

но тича винаги с извърната глава,

и гледа, слуша за момченцето назад:

че той, уви! Е сляп!

Момчето с равна стъпка отминаваше по низини и урви,

и не знаеше последен ли остава или първи.