Баху-Меседу Расулова, Дагестан
Сърната за последен път изведе своите пораснали дечица на последна разходка. И на сбогуване им каза:
–Дадох ви всичко, което можех да ви дам. Научих ви на всичко, което самата аз зная. Живейте, радвайте се и бъдете щастливи. Нека чувствителният ви слух и бързите ви нозе да ви спасяват от хищници и ловци!
В това време в добре уреден апартамент в града също се сбогуваха с порасналия си син.
–Как посмя да си вземеш жена, без да се посъветваш с родителите си? Това ли е твоята благодарност за всичките тези години, когато се грижихме за тебе? – бащата, кипящ от гняв, се караше на сина си. – Не, не за чуждо момиче построих къщата! Снаха ще ми стане само моята племенница! Не ме интересува имал ли си, нямал ли си нещо с твоята! Това е! Точка!!!
Почервенял от негодувание, той крещеше до хрипове.
И майката хлипаше, мърморейки: „Напразно ли девет месеца съм те носила под сърцето си?... Цели нощи не съм спала, на ръце съм те люляла... Как сега ще гледаме родителите на ...