СЕДЕФ

          (Превод от хърватски)

Когато есента в прегръдката си ни обгърне

и звезден прах от облак гъст

като лава черна

през нощта в нас

се вкамени и в земята легнем,

разпънатите мисли ще слязат от кръста,

здраво вързаните спомени ще нахлуят,

преди бурята да връхлети от далечината,

и нашият нов ветрен дух

с аромат на градински чай и мечти

над сините полета с пролетна ведрина

в тих залив закотвен ще чака.

В тихите очи на коралите,

както в моите очи, гледай,

и на перуките им като на моите коси погледни,

сребърният дъжд на рибата в ръцете ми е безмълвен,

и търпеливо се уча да наблюдавам следата след охлюва!

Мастило сепията не дава…

Нито вярва Луната в мъртвото море,

че са ù постлани морски звезди;

сияйният път, който за теб правя,

таралежите чуват, Луната те мами!

Увлечеш ли се по нея, ще ме видиш

със свещ в църквата на колене,

или като ранена черупка в дълбината,

като перла, създадена от песъчинката,

и ще познаеш, че това съм аз –

мека плът, целебен седеф,

затворена

в своята синева.

SEDEF

          Autor: Anđelka Korčulanić, Hrvatska

Kada nas jesen u zagrljaj stegne

i zvjezdane prašine oblak gusti

k’o crna lava

obnoć se okameni u nama

jednom kad se na zemlju slegne,

raspete misli s križa spusti,

sjećanja čvrsto veži k’o jedra

pred olujom pristiglom iz daljine

i našeg vjetra novi ćuh

s mirisom kadulje i snova

nad plavim poljima proljetne vedrine

u mirnoj uvali usidren čekaj.

U tihe oči koralja

kao u moje oči gledaj

i na vlasulje kao na moje kose,

srebrnu kišu riba na rukama oćuti

i strpljenju se uči pogledom prateći puža,

crnilom sipa oviti se ne daj

nit’ vjeruj Luni na mrtvom moru,

zvijezdama morskim popločila nije

sjajnu stazu što je k tebi pruža,

ježince slušaj, Luna te vara.

Usneš li, vidjet ćeš me

uz svijeću kako u crkvi klečim

ili k’o ranjenu školjku u dubini

što biser od zrnca pijeska stvara

i znat ćeš da i ja

meko meso sedefom liječim

zatvorena

u svojoj modrini.