Направих един превод на сонет номер 127. Интересното е, че той е първият от серията за Тъмната Дама. Изследователите на Шекспир още спорят по въпроса коя е въпросната жена и каква точно е връзката на Шекспир с нея.
С началото на така наречените "Тъмна Дама" сонети има осезателна смяна на тона от ясен образ на любов, която е почти обезсмъртена, към леко неуравновесен анализ на страст, която на места е по-близо до безумие. Поне така казват хората, които се занимават да изучават Шекспир. А според мен и по-ранните му сонети не бяха особено ясни.
CXXVII (127)
Едно време черното не е било красиво,
Или не се е свързвало с красавица, там;
Но сега черното за красотата е нейното мерило,
И красота опропастена от позорен срам:
Че всяка ръка сила на Природата да отнеме,
Да разхубавиш грозното назаем с изкуствено лице,
Посладена красота няма свещен кът, няма име,
Отхвърлена или живее тя в безчестие .
Та очите на господарката ми са черни като гарван, ...