МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1026 4128
18.08.2023 г., 8:11 ч.

Сипе, сипе, сипе сняг – Иван Франко 

  Преводи » Поезия, от Руски
773 0 6
2 мин за четене

Сипе, сипе, сипе сняг.
От небето безотрадно 
на вълнѝ безброй летят
тези пеперуди хладни.

Като зимна орис зла –
съдници единодушни.
Всичко живо студ приспа,
бял саван полята люшна.

 

Мек килим в забрава скри
красота и светла мисъл,
всеки стрък зелен и жив
чак до корен вледени се.

Сипе, сипе, сипе сняг
и килимът натежава.
Огънят в душата млад
гасне, вехне, избледнява.

 

https://www.youtube.com/watch?v=dKFmCAaWBQU

 

Иван Франко е украински поет, белетрист, драматург, литературен критик, историк, публицист, фолклорист, етнограф, социолог, икономист, общественик, преводач на руски и западноевропейски класици. Роден е в Нагуевичи, днешна Лвовска област, Украйна на 27 август 1856; умира на 28 май 1916. С литература започва да се занимава като студент в университета в град Лвов, където публикува своя поезия в студентските списания. Превежда на украински език творби на Шекспир, Байрон, Данте, Юго, Гьоте и Шилер, както и някои Ботеви стихове и хайдушки песни, проучва българската култура, поддържа тесни връзки с проф. Иван Шишманов и Петко Ю. Тодоров. Заедно с Тарас Шевченко оказват огромно влияние върху модерната литература и политически идеи в Украйна.

 

 

Сипле, сипле, сипле сніг

 

Сипле, сипле, сипле сніг.  

З неба сірої безодні                             
Міріядами летять                                 

Ті метелики холодні,                           

Одностайні мов жура,                         
Зимні мов лихая доля,                         
Присипають все життя,                      
Всю красу лугів і поля.                       


Білий килим забуття,                          
Одубіння, отупіння                             
Все покрив, стискає все                      

До найглибшого коріння.

                 
Сипле, сипле, сипле сніг,            
Килим важче налягає…               
Молодий вогонь в душі               

Меркне, слабне, погасає.

             

 

 

Превод на руски: Марина Цветаева

 

Сыплет, сыплет, сыплет снег.
Над равниною бесплодной
Мириадами летят
Мотыльки зимы холодной.

Одноцветны, как тоска,
Холодны, как злая доля,
Засыпают все пути,
Всю красу лугов и поля.

Белый саван забытья,
Равнодушья, безучастья
Совладал с любым ростком
И с любой живою страстью.

Сыплет, сыплет, сыплет снег,
Всё тяже́ле нависает…
Молодой огонь в душе
Меркнет, глохнет, угасает.

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Повече щях да се зарадвам, ако беше казала "твоят превод най ми харесва", но сигурно искам прекалено 😃. За да избегна двусмислиците – не съм чела български превод на това стихотворение и съм почти сигурна, че не съществува. И пак – не чета чужди преводи на български. Има само изключения, когато съм проявявала любопитство, но всичките ми преводи, без изключение са авторски. Това може най-добре да се види от стиховете, на които няма превод на български. Няма как да препишеш нещо, което не съществува. Ако има съвпадение със съществуващи вече преводи, то е резултат на случайност или на обикновена логика – има един най-добър начин да бъде преведено нещо и преводачите стигат до него независимо един от друг. Казвам го пак, защото имаше истерии с някои от преводите ми, и това дълбоко ме нарани.
  • Много преводи на руски, имам предвид. Никога не чета български преводи, когато превеждам, за да не ми влияят. Ако има съвпадения, са случайни. Ако съм чела нещо, преди да реша да преведа някое стихотворение, не се връщам към превода отново. Паметта не е силната ми страна и пак си превеждам автентично. Но мисля, че от украински няма толкова много преводи на български. Това е една ниша, все още незаета, която чака разработване. Надявам се и на читателите да им е интересно.
  • И аз се радвам, че открих това стихотворение, нищо, че още е лято. Една от малкото положителни страни на войната – предизвика интерес към Украйна, историята и културата й. А при мен – към поезията й. Сега има много повече възможности за четене, има много преводи, преди на украински трудно се намираха книги, както и преводни, извън задължителните. Спомням си колко трудно ми беше, когато четях за дипломната си работа /по произведенията на Евген Гуцало, познавах го, заради фантастическите елементи в някои от произведенията му/, украинският беше за мен мътна Индия. Сега преоткривам тази страна, търся стихотворения за превод и слушам украинска музика. Интересно е. Благодаря.
  • На български най ми харесва.
  • 😃 Благодаря!
  • Много хубав превод. И ме разхлади.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??