Sonata Arctica - Graveniamge

We met that night, when the sea ran high.
And I craved for more of that nearlove experience.
Those who the music hath then joined together, are now put asunder....

Remember me, when I lit the fire.
To keep us warm.
On a cold winter morning. Now I pass through the moment.
Can I still recognize a beautiful melody...

I play a note, but hear no sound. Have I lost my love or the wings I found.
When I was young...
...and eager to please anyone who had time...

Needed to sing, the very notes I heard.
Had to stay in the shadows and seek for the loneliness.
Nevertheless, the price was higher than I had realized.
I was to live alone, ready to make the sacrifice.
Was I in love with you...

My old heart, little harder again. Once the light goes out, everything ends.
It is time...ready to cause a scene, ready to make the sacrifice.
Ready to play the note, ready to end the final show.
The only thing I know.

The pain is here. To stay I fear. In my eyes. I can change one note and make you cry.
In this state of mind. Silence is a crime.

How can life be so feigned and cold. I've answered the call of every melody, lovingly.
Did I find the answers to all my questions.

Or a gravenimage of me...

If I found the hidden fountain. Drank the wisdom from it's deep.
Would I have the time to save me. Would I have them both to keep.

-----------------------------

Sonata Arctica - Gravenimage
 
Срещнахме се в нощта, в която морето бе бурно.
Аз копнеех за още малко от това любовно изживяване.
Тези, които бяха събрани от музиката сега са разделени...

Помни ме, когато запалих огъня,
който ни сгряваше.
 В студеното зимно утро. Сега се връщам към онзи момент.
Дали още мога да разпозная красивата мелодия?


Изсвирих нота, но не чух звук. Изгубих своята любов или крилете, които намерих,
когато бях млад...
... и изпълнен с желание да помагам...

Имах нужда да изсвиря всяка нота, която бях чувал.
Трябваше просто да остана в тъмнината и да търся самотата.
Въпреки това, цената беше по-висока, отколкото предполагах.
Живях сам,  готов да направя саможертвата.
Няистина ли бях влюбен в теб...

Старото ми сърце, отново забързва. Веднъж, щом видиш светлината, всичко свършва.
Време е... готов съм да се кача на сцената, да направя последната жертва.
Готов да изсвиря нотата, готов да завърша последният концерт.
Това е всичко което знам.

Болката вече е тук, да остана се страхувам. В моите очи. Ако сменя нотата, мога  да те накрам да заплачеш.
При тези обстоятелства, тишината е престъпление.

Как може животът да е толкова изкуствен, студен? Аз отвръщах на всяка мелодия, с обожание.
Намерих ли отговора на всичките си въпроси?

Или скритото в мен...

Ако намеря скрит фонтан, пил бих мъдрост от него, от самото му дъно.
Ще го открия ли навреме, за да се спася. Дали чрез него ще запазя и теб и любовта...