14.07.2008 г., 10:48 ч.
Sonata Arctica - The Ruins of My Life
3 мин за четене
The Ruins of My Life
(lyrics: Tony Kakko)
The Land was then young, I was fighting for it like everyone
Ready to die for the cause, for my King, for my Lord
You were my reason to live, to fight another day
You were the only one for me, and you were only for me
Another year I would be gone
The war was leading us so far apart
I built a house to keep you there
Waiting for me, waiting…
No-one remembers my face nor my name
In a dream, I´d stay here forever
Headstone on my grave, words carved in vain
All these wounds only heal when I´m home
The Taste of their blood in my mouth, and the scent of victory
Scarred my soul for life, This man was not me
Love is a game for the weak to play, they said
I loved and love made me many times stronger
Another year I would be gone
The war was leading us so far apart
I built a house to keep you there
Waiting for me, waiting…
No-one remembers my face nor my name
In a dream, I´d stay here forever
Headstone on my grave, words carved in vain
All these wounds only heal when I´m home
Everything ends...everything dies...
Now I know the Legends only lived in his lies.”
My Long and winding road, river and trees by the hills we lived on
The ruins of my life I find, a signetring on the ashes,
I know my Lord betrayed me, my reason to live was taken away
I carry my loved one to the hills we loved, for the last time…
I close your eyes, kiss you goodbye
The only one who ever loved me
I´m crushed inside, darling, my life…
It shall end here…
Headstone on your grave, words carved in vain
Now the darkness covers me…
Руините на моя живот
(текст: Тони Како)
Земята бе млада тогава, а аз се биех за нея като всеки друг,
готов да умра за каузата, за моя Крал, за моя Бог.
Ти бе това, за което живеех, за да се бия още един ден.
Ти бе единствена за мен и ти си единствена за мен.
Още една година ще бъда далеч,
войната ни поведе в различни посоки.
Аз построих къща, за да те задържа там,
очакваща ме, очакваща...
Никой не помни лицето, нито името ми.
В мечтите си бих останал тук завинаги.
Надгробен камък на моя гроб, думи напразно издълбани.
Всички тези рани зарастват, само когато съм вкъщи.
Вкусът на тяхната кръв в устата ми и мирисът на победата
изплашиха душата ми за цял живот, аз не бях такъв човек.
Любовта е игра за слабите, казват те,
но аз обичах и любовта ме направи много по-силен.
Още една година ще бъда далеч,
войната ни поведе в различни посоки.
Аз построих къща, за да те задържа там,
очакваща ме, очакваща...
Никой не помни лицето, нито името ми.
В мечтите си бих останал тук завинаги.
Надгробен камък на моя гроб, думи напразно издълбани.
Всички тези рани зарастват, само когато съм вкъщи.
"Всичко свършва... всичко умира...
Сега знам, че само Легендите живееха в лъжите му."
Моят Дълъг и криволичещ път, река и дървета край хълмовете, където живяхме.
Руините на своя живот аз намерих, пръстен-печат в пепелта,
аз знам, че моят Бог ме предаде, причината да живея ми бе отнета.
Занасям любимата ми на хълмовете, които обичахме, за последен път...
Затварям очите ти, целувам те за сбогом.
Единствената, която ме е обичала.
Аз съм разбит отвътре, мила, животът ми...
той трябва да свърши тук...
Надгробен камък на твоя гроб, думи напразно издълбани.
Сега тъмата ме покрива...
(lyrics: Tony Kakko)
The Land was then young, I was fighting for it like everyone
Ready to die for the cause, for my King, for my Lord
You were my reason to live, to fight another day
You were the only one for me, and you were only for me
Another year I would be gone
The war was leading us so far apart
I built a house to keep you there
Waiting for me, waiting…
No-one remembers my face nor my name
In a dream, I´d stay here forever
Headstone on my grave, words carved in vain
All these wounds only heal when I´m home
The Taste of their blood in my mouth, and the scent of victory
Scarred my soul for life, This man was not me
Love is a game for the weak to play, they said
I loved and love made me many times stronger
Another year I would be gone
The war was leading us so far apart
I built a house to keep you there
Waiting for me, waiting…
No-one remembers my face nor my name
In a dream, I´d stay here forever
Headstone on my grave, words carved in vain
All these wounds only heal when I´m home
Everything ends...everything dies...
Now I know the Legends only lived in his lies.”
My Long and winding road, river and trees by the hills we lived on
The ruins of my life I find, a signetring on the ashes,
I know my Lord betrayed me, my reason to live was taken away
I carry my loved one to the hills we loved, for the last time…
I close your eyes, kiss you goodbye
The only one who ever loved me
I´m crushed inside, darling, my life…
It shall end here…
Headstone on your grave, words carved in vain
Now the darkness covers me…
***
Руините на моя живот
(текст: Тони Како)
Земята бе млада тогава, а аз се биех за нея като всеки друг,
готов да умра за каузата, за моя Крал, за моя Бог.
Ти бе това, за което живеех, за да се бия още един ден.
Ти бе единствена за мен и ти си единствена за мен.
Още една година ще бъда далеч,
войната ни поведе в различни посоки.
Аз построих къща, за да те задържа там,
очакваща ме, очакваща...
Никой не помни лицето, нито името ми.
В мечтите си бих останал тук завинаги.
Надгробен камък на моя гроб, думи напразно издълбани.
Всички тези рани зарастват, само когато съм вкъщи.
Вкусът на тяхната кръв в устата ми и мирисът на победата
изплашиха душата ми за цял живот, аз не бях такъв човек.
Любовта е игра за слабите, казват те,
но аз обичах и любовта ме направи много по-силен.
Още една година ще бъда далеч,
войната ни поведе в различни посоки.
Аз построих къща, за да те задържа там,
очакваща ме, очакваща...
Никой не помни лицето, нито името ми.
В мечтите си бих останал тук завинаги.
Надгробен камък на моя гроб, думи напразно издълбани.
Всички тези рани зарастват, само когато съм вкъщи.
"Всичко свършва... всичко умира...
Сега знам, че само Легендите живееха в лъжите му."
Моят Дълъг и криволичещ път, река и дървета край хълмовете, където живяхме.
Руините на своя живот аз намерих, пръстен-печат в пепелта,
аз знам, че моят Бог ме предаде, причината да живея ми бе отнета.
Занасям любимата ми на хълмовете, които обичахме, за последен път...
Затварям очите ти, целувам те за сбогом.
Единствената, която ме е обичала.
Аз съм разбит отвътре, мила, животът ми...
той трябва да свърши тук...
Надгробен камък на твоя гроб, думи напразно издълбани.
Сега тъмата ме покрива...
© Бодуен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Разплака ме
-
Покъртително тъжно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
