Уилям Шекспир - Сонет 18. Превод на български език: Николай Николов.
Дали да те сравня с летен ден?
Ти си по-прекрасен, по-умерен:
Цветя разклаща вятърът студен,
летният сезон – със срок премерен.
Небесното око ту лее жар,
ту златната му кожа темнее;
И всяка хубост в летния пожар
с умисъл или случайно тлее;
Но твойто вечно лято не гори,
ни губи тази твоя омайност.
Ни смърт се хвали, че те победи,
щом в тез редове ще раснеш трайно:
Диша ли човек, виждат ли очи,
диша и това, а в него и ти.
Оригинал:
Shall I compare thee to a summer’s day?
Thou art more lovely and more temperate:
Rough winds do shake the darling buds of May,
And summer’s lease hath all too short a date;
Sometime too hot the eye of heaven shines,
And often is his gold complexion dimm'd;
And every fair from fair sometime declines,
By chance or nature’s changing course untrimm'd;
But thy eternal summer shall not fade,
Nor lose possession of that fair thou ow’st;
Nor shall death brag thou wander’st in his shade,
When in eternal lines to time thou grow’st:
So long as men can breathe or eyes can see,
So long lives this, and this gives life to thee.
© Nikolay Nikolov Всички права запазени