Това е второто произведение на Тиодор Мак Руа, което вижда бял свят на страниците на сайта. Излишно е да споменавам, че суровият материал (оригинала) бе предоставен от Le Chevalier , който зорко наблюдава всеки етап от превръщането му в поне частично смилаем български превод. Уви, загадъчното послание на викторианския сонетист не намери своето еднозначно тълкувание, независимо от удвоената сила на упоритата ни обсада. Признавам, че бях склонна да „погреба” творбата в частното си гробище за домашни любимци, но след уверенията на Льо Ше, че надали ще попаднем на друг макруански сонет, реших да не оставям наполовина започнатия труд по публикуване на пълната антология на въпросния автор.
P.S. Обявявам награда за най-оригинално тълкуване на сонета – бира по избор в компанията на поне един от двамата съ-преводачи. Журито си запазва правото да удостои с награда повече от един кандидат-бираджия :):).
Theodore Mac Ruadh,
Sonnet
Тиодор Мак Руа,
Сонет
Were I alike the greatest ancient Singer
Whos ...