СТРАННИКЪТ
1
Вървеше отстрани на шосето, гледайки в далечината, там, където над поредица от хълмове стояха сбити на куп летните облаци. Срещу него силно биеше вятърът, раздухвайки меката, обгоряла на слънце брадичка. Очите му сълзеха, той ги триеше с мръсния, загрубял пръст, пак, не мигайки, гледаше напред в ослепителната мараня. Обхождаха го автомобили, фучейки ужасно с шините по асфалта, той, обаче, не искаше никой да го вози, упорито чернееше на сивото, блестящо по средата от маслото шосе.
Беше млад, висок, леко прегърбен, крачеше широко и твърдо. Гумени ботуши, зимна скъсана шапка, мешка на раменете, топло изтрито палто – всичко му стоеше широко, не му тежеше, не пречеше.
Мислеше ли за нещо, крачейки между селата, горите, покрай реките, зелените полета и кафявите ровове? Сините му очи с червени клепачи не гледаха никъде внимателно, на нищо дълго не се спираха, блуждаеха в далечините, по белите облаци, засълзяваха се, после пак гледаха без мисъл. Силно тропаше по асфалта ореховата, ...