Въздухът беше студен в нощта когато избягах,
очите ти бяха повече отколкото можех да понеса;
тичах толкова бързо, тичах като луд,
но все още не можех да се спася…
Картините са още запечатани в съзнанието ми:
сцената беше подготвена по моя заръка;
ти прие ролята, изигра я добре,
знаех че ще бъде лесно за теб.
Блъсни ме по-силно,
повали ме на земята.
Болката е по-сладка когато идва от твоята ръка,
обичам те, когато ме нараняваш най-много. ...