В името на политкоректността: това е превод на скеч от комедийно предаване. Всяка прилика с реални хора и събития е напълно случайна😉.

Скечът можете да гледате тук: 

https://youtu.be/mOR0MMlCADs

Психологът: Добър ден, мамчета! Започваме нашето ежеседмично антистресово заседание за майчета. Моята любима група - Вика, Яна, Маруся. Е, с какво ще започнем?
Маруся: Аз бих започнала с нещо по-леко. Мартини или вино.
Психологът: Аха. А вие?
Вика: Уиски. Беше тежка седмица.
Психологът: Разбирам.
Яна: Ааа аз кърмя. Аз не бива.
Психологът: Все едно съм знаел. Избирайте, избирайте, моля!
Вика: Момичета...
Психологът: Е, кой ще започне?
Маруся: Нека аз да започна! (удря една глътка) Както помните, аз съм щастлива майка, имам четири деца.
Психологът: Да, да, да...
Маруся: Благодаря! И това е просто невъзможно. Единият си е залепил пръстите със секундно лепило. Вторият решил да си наточи кутрето с острилката. Третият за 500 гривни (около 30лв.) игри е свалил. "Мааамооо, не знаех, че са платениии!" И всички бягат наоколо, въртят се, крещят, суетят се, бият се. Бих пуснала анимации, но вчера останахме без телевизор. "Мамо, не беше нарочно. Аз се целех в полилея." А бе дайте на майка си спокойно да се наяде! Седнала! Да, мама пак яде. Втори път за три дни, това пак ли е? И спрете всички да говорите едновременно! Шшш! Какво? Не, комунист не е ругатня. Предай го на приятеля си в детската градина! И въобще можеше да почакаш, докато изляза от тоалетната, а след това да питаш. Пак? 300 гривни за подарък? Колко деца има в класа ви, че всяка седмица рожден ден? Изхвърлих всичко в коша, както и обещах. Извинявай, не знаех, че кестените били вълшебни! Единият не успял да стигне до тоалетната, другият успял, но стои в локва. "Мамо, ами понякога е невъзможно да се прицелиш точно." А с топче уцелваш чаша без да гледаш. Ах, какво красиво сърце! За това червило спестявах два месеца! Стига истерясва! Откъде да знам къде ти е зъба? Феята на зъбките така или иначе няма да дойде при теб. Да, при по-големите идваше, но феята в момента е в майчинство. И въобще феята през последните десет години не е излизала от майчинство. И така стоиш вечер в кухнята, едва жива, и тук планина от чинии, пране, дрехи за сгъване, гладене... Господи! И ето мъжа ти от дивана ...😉😉... Намига. Ти, какво, сериозно ли? И ти ли не можеш да заспиш без мен? Копеле. Пето да раждам нямам намерение.
Яна: Налейте и на мен!
Вика: Но ти нали кърмиш?
Яна: Няма проблем. Един ден ще постои гладен.

Психологът: Е, Маруся се изприказва. Предлагам по традиция да свалим стреса с нашата танцувална пауза.

(Танцувална пауза)
Психологът: Знаете ли? Все не мога да свикна с вашата група. Другите слушат шум на море...саксофон... А вие имате такава пауза...танцувална. Кой е следващия?
Яна: Нека аз!
Психологът: Давайте!
Яна: Аз имам малък син, Ваня. Той е вече на 5 месеца и... постоянно иска да яде. Той яде толкова много! Пет пъти на нощ се събужда да го кърмя. И се събужда точно тогава, когато затворя очи. Добре, отивам, кърмя го. Заспива, дълбоко заспива. Даже захърква. Кххххъъъъъ... Знаехте ли, че хъркат? И така, сложила съм го да спи, всичко нормално.  И решавам: ей така тихичко ще отида да си взема душ. Отивам в банята тихичко, тихичко... Пускам душа... Такава струйка: кааааап... Кххххъъъъ... Току слагам шампоан на главата си, насапунисвам се... Аааааа... И аз цялата мокра бягам от банята, давам му бутилката, а той: "Аааааааа". Давам му биберона, той: "Пфу, ааааааа".  Давам му гърда, той: "мляс, мляс". Точно като мъжа ми. И той така вечер - отваря си бутилка бира. И ето тук е бирата, ей тук е ц*цата. Това моите момчета наричат идеална семейна вечер. А наскоро взеха да му никнат зъби.
Психологът: Извинете, на мъжа Ви ли?
Яна: На Ваня! Така че, ако преди беше "мляс, мляс", сега е "ханьии, ханьии". Помните ли как в "Ну, погоди" щуката гризеше ръкавицата.
Прегриза ми зърното. Ходя из кухнята, а млякото пръъска, пръъска. А онзи малък дрисльо лежи и се хили.
Психологът: Синът ли?
Яна: Мъжът ми! И един такъв: "Слушай, бебче, дай да залепим зърното с водонепроницаема лента. Виждал съм такава в рекламите." И аз залепих... устата му.
Психологът: Извинете! На мъжа Ви или на сина?
Яна: И на двамата! Поне една нощ нормално поспах. Включвай!
(Втора танцувална пауза)
Психологът: Знаете ли, Виктория? Мисля си. Може би ще разкажете Вашата история следващия път?
Вика: А може би ще си затворите устата и ще разкажа?

Психологът: Разбирате ли? Работата е там, че ни свърши алкохолът.

Вика: А аз си нося. Аз имам двама ученика. Момче и... момче. Сутрин трябва да ги приготвя за училище, а вечер да пиша с тях домашни. Имам чувството, че не те завършват 4ти и 8ми клас, а аз защитавам докторска степен от Масачузетския университет по специалност Художествена математика и биология, м*мка му, на произведението. А на събранията седя и слушам колко са непослушни децата ми. А аз за к'ъв х*й Ви плащам всеки месец? За да ходя на събранията Ви? А те ми казват: А знаете ли, че детето Ви е някак агресивно? Вземете мерки! А аз откъде да знам на кого прилича такъв, агресивен?! Вкъщи всички са нормАААлни! Особено майката! Аз големия даже не мога да го накажа в ъгъла. Той е по-голям от мен. Не, той още от втори клас е така. Наскоро го наказах в ъгъла, а той ме тушира, мамка му. Майка си! Мен! Която му плащаше тренировките по борба. На макраме ще тръгнеш, кашпи ще ми плетеш! Ами таблетите! Те са постоянно с таблетите! Заспиват с таблетите и се събуждат с таблетите, в тоалетната с таблета. За да ги събера за вечеря, трябва да създам конферентен разговор в зуум. Яденето е сложеноооо, сядайте да плюскатееее! И в този момент седим на една и съща кръгла маса. Единият ръката ще си счупи, а другият главата ще си разбие. Аз не съм майка, аз съм МИС (Министерство на извънредните ситуации). Включвай, психо...лог!
(Трета пауза)
Психологът: Аз тук си мисля... Да взема да си сръбна с вас!
Вика: Деца...имаш ли?
Психологът: Едно. Дъщеря. С жена ми искахме още едно да си направим, но после решихме, че едно е достатъчно.
Маруся: Ето я...мъжката слабост. При мен с четири е нормално, а на него две са му много.
Психологът: Аз между впрочем работя. Обезпечавам семейството.
Вика: Ама разбира се, работи! Гледайте го, изхранва семейство! В прохладно кабинетче, на меко диванче. Паричките си капят. Толкова сложна работа. А пробвал ли си да стоиш с децата от сутрин до вечер? Разхлопва ти се дъската.
Маруся: А пробвал ли си три години да дояждаш с една ръка студено ядене?
Яна: С едната ръка ядеш, с втората -  храниш детето, с третата - чистиш, с четвъртата - переш. Да, имаме ги четири.
Вика: А домашна работа проверявал ли си?
Психологът: Спрете да разговаряте с мен като жена ми!