Тази нощ, с теб, на война сме играли...
Ярко червено от устни изгаря твоите длани...
Името ми пак сбъркай! Едва ли...
Тази нощ, зад завесите, бе ти Щастие дадено...
Следи от ухапване терзаят твоите плещи...
Всички низини са усмихнати, като трофеи...
Ех, помълчи... Не бива сега за Вечното...
Тук с цигара, бикинена, аз съм твоята фея...
Аз съвсем не старея... Паметта пази годините...
На 33 съм... Без бръчка лицето ми свети...
Спи старият Хронос... Аз съм Пламък във Синьото...
и към моите устни, към Светлото, вечно пърхат мъжете...
Оригинален текст:
© Красимир Дяков Всички права запазени