Теб да докосна... Исках го лудо...
На твоите скули пръсти да сгрея...
Но се страхувам... Не искам да будя...
Зная, в съня ти, съм твоята фея...
С часове мога... Така ми се струва...
До твойто възглаве кротко да седна.
Понякога главното лесно изгубваме...
Понякога дишаме със сили последни...
Без мене е лошо... Аз съм ти всичко...
Сам да оставаш не ти е първица...
На много от Обичта се падат трохички,
а твоята обич, през очите, изтича!!!
Оригинален текст:
© Красимир Дяков Всички права запазени