Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Сама чашата вече си пълня...
Нека не бързат да съдят устата...
Моите борчове съм платила напълно...
А виното е болката на душата...
По-рано, не знаех да губя...
Ти ме пазеше от беди...
Детенцето твое, днес, грубо е...
Сива луната от мене блести...
Ти прости ми, мамо, за всичко...
че сълзите ми в чая остават...
и за детското мое: "Обичкам те!"... ...