Отиде си поетът...
Отиде си поетът, а духът му се рееше...
и на сълзите мъката непроляна...
Ти не забравяй, той как се смееше
в своята нощ неживяна...
Поетът си тръгна... и до болка е тихо...
Остана хартия, стон, песен драга...
Усмихва се нежно от негови стихове
на думите непролятата влага...
Той се страхуваше, но така ни обичаше...
Живееше по малко за всички...
От моите сълзи вечер се стичеше, ...