Sanremo 2020

------------------------------------------------------------------------------------

Текла Инсолия - 8-ми Март

Санремо 2020

---------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Piero Romitelli, Rory Di Benedetto, Emilio Munda, Rosario Canale & Marco Vito

---------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Пиеро Ромители, Рори Ди Бенедето, Емилио Мунда, Розарио Канале & Марко Вито

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

In fin dei conti la vita è come un viaggio…

comincia con un pianto... dopo l’atterraggio…

facciamo giri immensi... ed ogni coincidenza che perdiamo…

è un nuovo punto di partenza…

in fin dei conti noi siamo di passaggio…

come le rondini, come l’8 Marzo…

e non basta ricordare di una festa con un fiore…
se qualcuno lo calpesta…

e nelle vene gli anticorpi alla paura…

i silenzi che ci fanno da armatura…

è resilienza…

io so la differenza tra uno schiaffo e una carezza…

Siamo petali di vita che hanno fatto un giorno la rivoluzione…

respiriamo su un pianeta senza aria… perché il buio non ha un nome…

hai capito che comunque dal dolore si può trarre una lezione…

ci vuole forza e coraggio…

lo sto imparando vivendo…

ogni giorno questa vita…

La verità…

siamo candele nella notte…

a illuminare…

mentre la gente chiude porte…

nei maglioni lunghi… e a nascondersi nel niente… dagli sguardi

di chi resta indifferente…

Abbiamo dato e troppo poco ci è concesso…

certe lacrime non chiedono permesso…

e nello specchio…

negando l’evidenza…

chiamarlo amore…

quando è solo dipendenza…

Siamo petali di vita che faranno un giorno la rivoluzione…

respiriamo su un pianeta senza aria… perché il buio non ha un nome…

hai capito che comunque dal dolore si può trarre una lezione…

ci vuole forza e coraggio…

lo sto imparando vivendo…

ogni giorno questa vita…

Se ci crolla il mondo addosso…
come sempre ci rialziamo…
nonostante a volte “uomo” non vuol dire “essere umano”…

per tutto il sangue che è stato versato…

Siamo petali di vita e la violenza non ha giustificazione…

respiriamo su un pianeta senza aria… perché il buio non ha un nome…

hai capito che comunque dal dolore si può trarre una lezione…

ci vuole forza e coraggio…

lo sto imparando vivendo…

ogni giorno questa vita…

In fin dei conti noi siamo di passaggio…

come le rondini, come l’8 Marzo…

e non basta ricordare di una festa con un fiore…

se qualcuno ci calpesta...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

В крайна сметка, животът е като пътуване...

започва с плач... след приземяването...

правим големи обиколки... и всяко съвпадение, което пропуснем...

е нова начална точка...

в крайна сметка, ние сме преходни...

като лястовичките, като 8-ми Март...

и не е достатъчно да си спомниш за празник с едно цвете...

ако някой го стъпче...

а във вените има антитела срещу страха...

тишините са ни брони...

това е устойчивостта...

разликата между плесница и милувка знам каква е...

Ние сме венчелистчета на живота, които един ден революция са направили...

дишаме на една планета без въздух... защото мракът име няма...

разбрал си, че все пак от болката поука може да се извади...

иска се сила и смелост...

уча се на това, докато живея...

всеки ден от този живот...

Истината е, че...

ние сме свещи в нощта...

за да осветяваме...

докато хората вратите затварят...

в дългите си пуловери... за да се скрият в нищото... от погледите

на тези, които безразлични остават...

Много сме дали, а много малко ни е дадено...

някои сълзи разрешение не искат...

а в огледалото...

отричаш очевидността...

наричаш любов...

просто зависимосттта...

Ние сме венчелистчета на живота, които един ден революция ще направят...

дишаме на една планета без въздух... защото мракът име няма...

разбрал си, че все пак от болката поука може да се извади...

иска се сила и смелост...

уча се на това, докато живея...

всеки ден от този живот...

Ако светът върху нас се стовари...

както винаги, ще се изправим...

въпреки че понякога „човек” – „човешко същество” не значи...

заради всичката кръв, която е била пролята...

Ние сме венчелистчета на живота и насилието оправдание няма...

дишаме на една планета без въздух... защото мракът име няма...

разбрал си, че все пак от болката поука може да се извади...

иска се сила и смелост...

уча се на това, докато живея...

всеки ден от този живот...

В крайна сметка, ние сме преходни...

като лястовичките, като 8-ми Март...

и не е достатъчно да си спомниш за празник с едно цвете...

ако някой стъпче нас...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=WRnT75EBQWc