“Call me a dog”

You call me a dog well thats fair enough
cause it ain’t no use to pretend
You’re wrong
When you call me out I can’t hide anymore
I have no disguise you can’t see through

Well you say it’s bad luck
To have fallen for me
Well what can I do to make it good for you
You wore me out like an old winter coat
Trying to be safe from the cold

But when it’s my time to throw
The next stone
I’ll call you beautiful if I call at all

You call me a dog

You say that I’m low cause I’ve slept on the floor
And out in the woods with the badgers & wolves
You threw me out cause I went digging for gold
And I came home with a handful of coal

But when it’s my time to throw the next stone
I’ll call you beautiful if I call at all
And when it’s my time to call your bluff
I’ll call you beautiful or leave it alone
You call me a dog
Well that’s fair enough
It doesn’t bother me as long as you know
Bad luck will follow you
If you keep me on a leash and
You drag me along

***

Наричаш ме куче, заслужавам го.

Защото няма смисъл да се преструвам,

че грешиш.

Когато ме повикаш, не мога да се крия повече,

нямам маска, която да те заблуди.

Казваш, че е лош късмет,

че си ме заобичала.

Какво мога да направя, за да си добре?

Захаби ме като старо палто през зимата,

а аз те пазих от студа.

Но когато дойде моят ред да съдя,

ще ти кажа, че си красива ако въобще се обадя.

Наричаш ме куче...

Казваш, че не струвам, защото съм спял на земята,

навън, в гората с животните.

Изхвърли ме, защото потърсих успеха,

а се върнах с шепа пълна с пепел.

Но когато дойде моят ред да съдя,

ще ти кажа, че си красива ако въобще се обадя.

И когато дойде моят ред да изоблича измамата ти,

ще ти кажа, че си красива или въобще няма да ми пука.

Наричаш ме куче,

заслужам го.

Не ме интересува, стига да знаеш,

че лошият късмет ще те преследва

ако ме държиш на каишка

и ме влачиш след себе си.