The Dogma - Autumn Tears

She stands alone on the bridge
Her thoughts flowing down as the leaves
She's crying
But no one seems to case

The rain is still falling on her
She's trying to forgive but she can't

The screams you'll never hear
The promises you'll never keep
Her heart is turning to steel
Cold as autumn tears

She walks through the crowded streets
Like an angel with broken wings
She wonders
Why nothing is going right... Again

The scars are still hurting inside
Silently she's losing her smile

The screams you'll never hear
The promises you'll never keep
Her heart is turning to steel
Cold as autumn tears

She's waiting for someone
Takes her by the hand
Through this endless
Dark night
She's still on the bridge
And she's standing alone

The screams you'll never hear
The promises you'll never keep
Her heart is turning to steel
Cold as autumn tears
______________________________________________________

Тя стои сама на моста.
Мислите й падат като листата.
Тя плаче,
но изглежда никой не се интересува.

Дъждът все още пада върху нея.
Тя се опитва да забрави, но не може…

Писъците, които ти никога няма да чуеш,
обещанията, които никога няма да спазиш.
Сърцето и се превръща в стомана,
студено, като есенни сълзи.

Тя върви из претъпканите улици,
като ангел с прекършени криле.
Чуди се
защо нищо не става както трябва… Отново.

Белезите все още болят отвътре.
Тя тихо губи своята усмивка…

Писъците, които ти никога няма да чуеш,
обещанията, които никога няма да спазиш.
Сърцето и се превръща в стомана,
студено, като есенни сълзи.

Чака някой,
който да я хване за ръка,
през тази безкрайна,
тъмна нощ.
Тя все още е на моста
и все още стои сама…

Писъците, които ти никога няма да чуеш,
обещанията, който никога няма да спазиш.
Сърцето и се превръща в стомана,
студено, като есенни сълзи.