Падналият
Видях лицето ти в утринното слънце.
О, помислих, че беше там.
Чух гласа ти в полъха на вятъра.
Тихичко нашепваше моето име.
Толкова много неща, които исках да кажа,
останаха неизказани завинаги.
Още помня сълзите, които проля
над някой друг.
Любовта ни никога не може да умре.
Всичко, което мога да правя, е да плача.
Запази малкo милост за Падналия. ...