Those Were The Days
Mary Hopkins
Music & Lyrics : Gene Raskin
Once upon a time there was a tavern
Where we used to raise a glass or two
Remember how we laughed away the hours
And dreamed of all the great things we would do
Those were the days my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we choose
We'd fight and never lose
For we were young and sure to have our way.
La la la la...
Those were the days, oh yes those were the days
Then the busy years went rushing by us
We lost our starry notions on the way
If by chance I'd see you in the tavern
We'd smile at one another and we'd say
Those were the days my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we choose
We'd fight and never lose
For we were young and sure to have our way.
La la la la...
Those were the days, oh yes those were the days
Just tonight I stood before the tavern
Nothing seemed the way it used to be
In the glass I saw a strange reflection
Was that lonely woman really me
Those were the days my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we choose
We'd fight and never lose
For we were young and sure to have our way.
La la la la...
Those were the days, oh yes those were the days
Through the door there came familiar laughter
I saw your face and heard you call my nameFor in our hearts the dreams are still the same
Those were the days my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we choose
We'd fight and never lose
For we were young and sure to have our way.
La la la la...
Those were the days, oh yes those were the days
Това бяха дните - Мери Хопкинс
Едно време имаше една кръчма,
където вдигахме чаша или две.
Помня как се смеехме дълго с часове
и мечтаехме за всички велики неща коиго ще извършим.
Това бяха дните,приятелю мой.
Мислехме че никога няма да свършат.
Пеехме и танцувахме всеки ден и завинаги.
Живяхме живота,който избрахме.
И в битките никога не загубихме.
Защото бяхме млади и сигурни че има път пред нас.
Ла ла ла......
Това бяха дните,о това бяха дните.
Тогава трудни години ни връхлетяха.
Изгубихме нашите звездни идеи за пътя.
Ако имам шанс да те видя във кръчмата,
ще се смеем един на друг и ще си кажем:
Това бяха дните,приятелю мой.
Мислехме че никога няма да свършат.
Пеехме и танцувахме всеки ден и завинаги.
Живяхме живота,който избрахме.
И в битките никога не загубихме.
Защото бяхме млади и сигурни че има път пред нас.
Ла ла ла......
Това бяха дните,о това бяха дните.
И тази вечер стоях пред кръчмата.
Нищо не изглеждаше така както беше.
В чашата видях чуждо отражение,
бе тази самотна жена,в действителвост аз.
Това бяха дните,приятелю мой.
Мислехме че никога няма да свършат.
Пеехме и танцувахме всеки ден и завинаги.
Живяхме живота,който избрахме.
И в битките никога не загубихме.
Защото бяхме млади и сигурни че има път пред нас.
Ла ла ла......
Това бяха дните,о това бяха дните.
От вратата дойде познат смях.
Видях лицето ти и чух да казваш моето име.
О,мой приятелю - по-стари сме,но не по-мъдри,
За сърцата ни мечтите остават си същите.
Това бяха дните, мой приятелю.
Мислехме че никога няма да свършат.
Пеехме и танцувахме всеки ден и завинаги.
Живяхме живота,който избрахме.
И в битките никога не загубихме.
Защото бяхме млади и сигурни че има път пред нас.
Ла ла ла......
Това бяха дните,о това бяха дните.
© Любен Стефанов Всички права запазени