14.07.2021 г., 16:21 ч.  

Ти може би спиш - (Gordana Radovanović, B i H) 

  Преводи
596 3 3
3 мин за четене

ТИ МОЖЕ  БИ СПИШ

 

       Автор: Гордана Радованович, Босна и Херцеговина

 

Ти може би спиш в прегръдките на мъглата

или върху възглавница от лилави сенки.

 

А тук градушката е тъмна, с миризмата на земята,

и е разположен лагер на цигани чергари,

а една девойка слиза към градината,

с песни от невен и галена папрат.

 

Ти може би спиш в маслинова гора

със стрък розмарин в затворен юмрук.

 

А тук нощта заплашва паметта ми

и липовият цвят в очите ми

залязва като дим, откраднат от под вратата,

който бавно се сгъстява и боли.

 

Може би ти се усмихваш, докато сънуваш водите

на пясъчния плаж към светлината.

А знаеш ли, че навсякъде е тъмнина

и през нощта не може да се обходи?

Дано последната звезда да падне,

за да увенчае цветята и болката да стихне.

 

Може би те няма и никога те е нямало.

Може би ти си съновидение и в паметта ми.

 

А аз все още вярвам в очите ти

и всеки ден си вземам сбогом със слънцето до края на гората.

И след себе си оставям студен огън.

 

Ти може би спиш и мъглата расте,

а аз все още ти пея една и съща песен.

 

 

 

TI MOŽDA SPAVAŠ

 

    Autor: Gordana Radovanović, B. i H.

 

Ti možda spavaš u naručju magle

ili na jastuku od ljubičastih senki.

 

A ovde toče tminu sa mirisom zemlje,

i logoruju Cigani čergari,

i neka devojka silazi niz baštu,

uz pesmu nevena i milovanje paprati.

 

Ti možda snivaš u nekom maslinjaku,

s grančicom ruzmarina u stisnutoj šaci.

 

A ovde noć preti mome sećanju,

i lipe cvetaju u očima,

i seta se, kao dim, krade ispod vrata,

polako zgušnjava i boli.

 

Možda se smešiš dok te san vodi

peščanom obalom prema svetlosti.

A znaš da je stvarno svuda tama,

i noć da ne može da se okuje,

i poslednja zvezda da mora da padne,

i cvetovi se okrune, i bol da mine.

 

Možda te nema i nije te bilo.

Možda si snoviđenje i u mom sećanju.

 

A ja još verujem tvojim očima

i svakoga dana ispraćam sunce do ruba šume

i za sobom ostavljam ugašene vatre.

 

Ti možda spavaš, a magle se dižu,

i ja ti još govorim istu pesmu.

 

Б.а. Стихотворението е поместено в петезичната (многоезичната) ми поетична преводна антология „Гласове от Балканите” (2016) и в триезичния ми преводен поетичен „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия”, 2016.

 

 

Думи за автора:

 

Гордана Радованович е родена на 23 август 1963 година в Мариболу, Словения. Тя пише стихове, хайку и проза. Нейното творчество е представено в много сборници и списания. Някои нейни хайку са публикувани на английски, италиански, румънски, японски, немски и китайски език. Автор е на седем книги: „Докато пее капка от светлината” – поетична книга; „Пет воала от сън” – притчи; „Бродещи в мъглявините”– поезия; „Лилия в нощта” – хайку поезия; „Кремък” – поезия; „Ангелите и другите” – притчи; „Магьосник” – поезия. Живее в Баня Лука, Босна и Херцеговина.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано последната звезда да падне,
    за да увенчае цветята и болката да стихне.""
    С Хари и Стойчо, огромно благодаря!
  • Благодаря за превода, Латинка!
    Изумително прекрасна поезия!
  • О, това е висш пилотаж в небесата на поезията!
    "Може би те няма и никога те е нямало.
    Може би ти си съновидение и в паметта ми."
    Гордана, бъди щастлива в своите сънища!
    Благодаря за превода, Латинка-Златна!
Предложения
: ??:??