Топъл вятър задуха

Вятърът топъл задуха. рано събудих се аз.
Лежех си блажено в леглото, една втора час.
Пикап до рекичката виеше диво.
Калта го бе вкарала в плен неочакван.

Под прозореца мой се виждаха ясно 
две гъсти лехи с лук зелен.
Над поляната мокра слънцето вече 

Прозря.
Тишина възцари се навред. 

В съзнанието мое покой появи се.
Забравен покой, неизпитан отдавна.
Обзе ме усещане странно -  дете съм,
Или пък навярно заспал съм сега.

Имах усещане, моята работата е свършена вече.
И работа друга не ще ми се  скоро отвори.  
Друг човек е останал в Москва, 
Макар и с име също да е назован.

Живее човекът, стихове публикува

В списанието. 
Заседава се спорове, в дим.
Хвалят го, славят го, критикуват. 

Щастие, радост за него желая.

Оригинален текст

Дул тепльiй ветер. Я проснулся рано
И полчаса лежал не шевелясь
Вдали за речкой буксовала рьяно
Полутарка, заехавшая в грязь

Топорщились густьiм зеленьiм луком
Две маленкие грядки у окна
Вставало солнце мокрое над лугом
И душу порожала тишина

Жило во мне сознание покоя,
Забьiтое с неведомьйх времен
И бьiло ощущение токое,
Как будьто ето детство или сон

Как будьто бьi окончена работа
И еще другою не томим, 
Как будьто бьi в Москве остался кто-то
Известньiй там под именем моим

Живет, стихи печатает в журнале
И заседает в спорах и в дьiму.
Его весьма хвалили и ругали…
Желаю всяких радостей ему