24.01.2011 г., 18:49 ч.

Вечер черные брови насопил - Сергей Есенин 

  Преводи » Поезия, от Руски
1805 0 0
1 мин за четене

Вечер черные брови насопил.
Чьи-то кони стоят у двора.
Не вчера ли я молодость пропил?
Разлюбил ли тебя не вчера?

Не храпи, запоздалая тройка!
Наша жизнь пронеслась без следа.
Может, завтра больничная койка
Упокоит меня навсегда.

Может, завтра совсем по-другому
Я уйду, исцеленный навек,
Слушать песни дождей и черемух,
Чем здоровый живет человек.

Позабуду я мрачные силы,
Что терзали меня, губя.
Облик ласковый! Облик милый!
Лишь одну не забуду тебя.

Пусть я буду любить другую,
Но и с нею, с любимой, с другой,
Расскажу про тебя, дорогую,
Что когда-то я звал дорогой.

Расскажу, как текла былая
Наша жизнь, что былой не была...
Голова ль ты моя удалая,
До чего ж ты меня довела?

1923

Черните си вежди вечерта свъси - Сергей Есенин

Черните си вежди вечерта свъси,
нечии коне са вързани на двора.
Младостта си буйна вчера ли пропих,  
а дали не те разлюбих, мила, вчера?

Не се стряскай, тройка закъсняла,
че животът ни премина без следа,
може утре болничната стая
да е сетния ми пристан-вечността.

Другояче да е утре, е възможно -
да си тръгна в изцеление навек,
песни чул, на люляците, дъждовете,
повече от здрав в живота си човек. 

Ще забравя смрачените сили
дето ме терзаха, тъй загробил,
облика си ласкав, облик мили,
но едничка теб не бих забравил.

И дори и друга още да обичам,
с нея, моята любов да догори,
ней ще разказвам и как съм ти се вричал,
любима някога зовял съм те, дори.

Ще разкажа как протече, мина
нашият живот, такъв ли ни е бил,
eх, глава ли ти моя, невинна,
до къде си ме довела само ти?!



© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??