Я кажи ми, облаче ле бяло
Я кажи ми, облаче ле бяло,
от где идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:
"Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора чужди хляб делило?"
Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.
И носи от мене много здраве!
Много мина, мъничко остана!
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.
Oh, please, tell me, tiny little white cloud
Oh, please, tell me, tiny little white cloud,
where you've come from, where has been your white shroud?
Have you seen the courtyard of my father,
have you heard the words said by my mother:
"How my dear child has been, I wonder,
sharing bread with strangers out of hunger?"
Oh, cloud, tell her that which I will tell thee -
that you've seen me fortunate and healthy.
Go and send my best regards and wishes!
Much has passed, not long until my visit!
To my village I'll return before long,
I'll return to hug my mother strongly.
© Людмил Стоянов Всички права запазени
Това беше целта ми. Кандидатствах с този и няколко други превода в конкурс за преводачи за "Книга на песните на Европейския съюз".