Александр Евгеньевич Гаврюшкин
http://www.stihi.ru/avtor/aeg49
***
Я открыт и душою и сердцем,
И не прячусь за свой псевдоним.
Жизнь на раны мне сыпала перца,
Наносила удар не один...
Хоть о прошлом частенько тоскую,
Подлым быть я уже не смогу.
Если с кем-то роман закручу я,
То семью всё равно сберегу.
Может быть не о том и не так я.
Но, увы, я такой, какой есть:
Не держался за женские платья,
Не ронял офицерскую честь.
Как и все в этом Мире я грешен.
Без грехов может жить только Бог.
На романах, увы, не помешан,
Обойти все соблазны не смог.
Бить, как слон, в чьей то лавке посуду,
Не могу, я не тот человек.
Россиянином был, есть и буду
Весь отведенный Богом мне век.
***
Поетичен превод: Генка Богданова
Аз съм открит по душа и сърце,
и не се крия зад свой псевдоним.
Животът не ме е гладил с перце,
нанасял ми е удар не един…
За миналото макар да скърбя,
подлец никога няма да стана.
Дори и „роман“ нов да завъртя,
със семейството си ще остана.
Може да не ви харесвам така,
но, уви, аз съм такъв и до днес.
Аз не държа женски фусти в ръка,
и пазя свойта офицерска чест.
Като всички тук и аз съм грешал,
безгрешен е само над нас Бога.
По „романи“ не съм полудял,
да отмина съблазни не мога.
Да бъда слон сред чужда посуда
не мога, аз не съм такъв човек.
Руснак съм аз и такъв ще бъда
през тоз отреден ми от Бога век!
https://www.stihi.ru/cgi-bin/login/page.pl
© Генка Богданова Всички права запазени