Защо все преструваш се ти
на вятър, на птица, на камък?
Защо все усмихваш се ти
от свода, припламващ с гръм кратък?
Духа ми не дръж изтерзан,
пусни ме да бъда вещател…
Поклаща се огън пиян
в пресъхнало, сивкаво блато.
И Музата в скъсан воал
напява протяжно, унило,
в жестока и млада печал
стаила живителна сила. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация