Звездо среће:
Ником ништа нисам дужан
да будем толико тужан.
Нек' све пропадне
увек има наде.
Једна чаробна ноћ
ти ми дајеш своју моћ,
кунем се у тебе
и верујем у себе.
Нећу да се бојим
нећу да се дајем,
са тобом сам до раја
са тобом остаћу до краја.
Волим те, звездо среће
и нек' живот мене неће,
твоја љубав права
даје мени снагу.
Твоју лепоту кад' видим
хоћу до краја да живим,
са тешким животом да се борим
само када тебе волим.
Буди моја заувек!
Ти си моја миљеница,
моја права другарица
сјајна небеска звездица.
(Превод от сръбски език)
Звезда на щастието:
На никой с нищо не съм длъжен,
за да бъда толкова тъжен.
Нека всичко да пропадне,
винаги има надежда.
Една вълшебна нощ
ти ми даде своята мощ,
кълна се в тебе
и вярвам в себе си.
Не искам да се боя,
не искам да се давам,
с теб съм в рая,
с теб ще остана до края.
Обичам те, звезда на щастието,
и нека животът да не ме иска,
твоята истинска любов
дава ми сила.
Твоята красота като видя,
искам до край да живея,
с тежкия живот да се боря,
само като те обичам.
Бъди моя завинаги!
Ти си моята любимка,
моята истинска приятелка
блестяща небесна звездичка.
Любовта ми към сръбския език е безобхватна. Малко са думите в това стихотворение. Чрез това стихотворение показах една малка част от това, което се крие вътре в мен!
© Стефан Станчев Всички права запазени