Ръчно тъкан текстил, 70/55 см

вълна, памук, синтетика, ламе

Темата на паното е свързано и с тази приказка, която се ''появи'' в мислите ми, докато го тъках.

''Живяла някога една жена, която много се грижела и обичала своето цвете.То било необикновено, защото можело да говори. Жената нямала нужда от нищо друго, защото цветето й давало всичко нужно-и усмивки, и обич, и нежност, и мечти, всичко, от което да не усеща самота.Така и цветето било щастливо, защото обичало жената да бъде усмихната и да я вижда спокойна, какво повече му е нужно пък на едно цвете!? Жена, която хубаво да го полива и обича! Но в един нечакан ден се появила нечакана пеперуда, толкова цветна и лека. Даже въздуха не я усещал, че лети в него. Кацнала на цветето и то трепнало. Никога до сега не било усещало пеперуда по него! Виждало било много пеперуди от прозореца си, но днес тази била съвсем близо до него!Това объркало цветето, то било хем радостно, че преживява това, хем тъжно, защото чувствало, че предава доверието на жената. Та нали си беше нейно само! Но някак неусетно цветето цъфнало с невиждано много цветове до сега! Жената се зачудила, но после решила, че няма как иначе да е.Та нали тя така добре го гледа и полива, слага го на слънце да улови лъчи и да цъфне!? Нямало по-щастлива жена и по-щастливо цвете на света от тях! А пеперудата така се радвала, идвала вечер да послуша как цветето говори и колко е щастливо в подредения си свят и колко е благодарно на жената, че е до него! Когато си отивала и тя била много щастлива, защото в нейния свят пък нямало говорящи цветя! Не щеш ли веднъж жената видяла пеперудата да седи и да се люлее на едно от листата на цветето, тя тъкмо носела вода да го полее. Изведнъж непознати усещания нахлули в душата й и тя ливната водата върху пепеудата, цветовете й се разлели и тя с мъка успяла да разтвори мокрите си крила и да се скрие. Жената преместила цветето в друга стая, без прозорци и много, много се обидила, че цветето позволило на пеперудата да идва в тяхния свят. Цветето нямало какво да каже, опитало да обясни, че пеперудата е кацнала за малко и за него е било непознато и ....и.....и....всичко било вече излишно да се казва. Жената била така привързана към своето говорящо цвете, че никога на никого не успяла да се довери, защото все мислела, че искат да й го отмъкнат. Тя продължила да се грижи за него, но страха я карал да мисли повече за другите, отколкото за него и то усещало тази промяна, то усещало, че тя не му вярва! Цветето тъгувало и не искало повече да цъфти.Това отчайвало жената още повече и не знаела какво да стори. И до ден днешен търси как да се оттърве от страховете си.....А пеперудата....тя не успяла да си възвърне всички цветове по крилата, единия край на горното крилце останал черно-бял и с това се отличавала от другите пеперуди.Това не пречело на нито една от тях, защото пеперудите живеят в друг свят-многоцветен и фантазен. Там всяко нещо е различно и бързо се променя. Бързо...Понякога само за един живот време...