Можех да нарека "Усмивката на Доньо", "Хоро", "Кратунчовци"... Не ме бива много в заглавията. Мое мнение е, че художникът каквото има да казва ,казва го без думи. Или е разбран, или не. Колкото видяли, толкова заглавия. И все ще са верни.

          В \"Откровения\" - откровено за откровените неща. Дълбок поклон и спомен с усмивка за Доньо Донев!