"На безконечна нощ във власт,
Черна като ада до самите си недра,
Всички богове прославям аз
За свойта несломяема душа.
На обстоятелства жестоки във захвата,
Не трепнах, ни сълза пролях.
Под вечната принуда на съдбата
Не склоних глава дори като кървях.
Отвъд това свърталище на гняв и сълзи
Възправя се единствено страхът ни от смъртта
И макар годините безмилостно да пълзят
Мен не плаши и не ще уплаши тя.
И колкото и тясна да е портата към бъдещите ми покои,
Колкото и наказания да има там за моите дела,
Аз съм господар на бъднините свои
И аз единствен направлявам своята душа."
Уилям Ърнес Хенли