s7r
До тази нощ бях принц, но омагьосан. Ориса ме орисницата лоша, чак до смъртта си всяка нощ да нося, една бодлива таралежа кожа. До тази нощ на таралеж приличах. Щом слънцето угаснеше стопено, аз страшната си мантия обличах. Жените нощем бягаха от мене. Бояха се от мен. От грозотата. И те от мен, и аз от тях се криех. Но мислех си: "Ще дойде тя, едната, и ще разтури страшната магия!" И ти дойде. Прежали свойта нежност. От всички тях ти престраши се първа. До съмнало ти милва таралежа, и израни ръцете си до кърви. Ръцете ти ме галят толкоз нощи, и питам се със страх: "Кървят ли още?" Ах, потърпи: бодлите бавно падат.
Избрани произведения
252 резултата
Warspite
Някой ден ще правим секс -
двамата под меките завивки.
Най-прекрасното в живота на човек
идва с голота. И със усмивка. ...
  7909  12 
Вече не мога да пиша.
Дори ми е трудно да мисля.
Сякаш ума си издишах,
когато се борех за смисъл.
Когато се биех за вечност, ...
  2267  32 
Върни се. Сам съм.
Обещавам - няма да боли.
Инак цял живот ще съм подвластен
на твойте две невиждани очи.
Върни се. Че треперя. ...
  1995  25 
Мислиш си, че съм специален?
Че имам много потенциал?
Грешиш - до болка съм нормален
и поемите си пиша с химикал.
И е лесно да бъда измамен, ...
  1580  10 
Дори сърцето ми да спре,
застигнато от зла прокоба,
дори душата да умре -
за секунда не умирай, Обич!
Че без тебе този свят жесток, ...
  1555  10 
Предложения
: ??:??