6.05.2004 г., 14:41 ч.

* * * 

  Проза
4.0 / 1
2192 1 0
мойта любов, нашта любов, някъде в началото на нашите улици, колкото жива,
толкова и мъртва, толкова далечна и истинска, истински убиваща, все още.
най- страшната смърт, породена от невъзможности, без теб, от теб, нашите
думи, твоите думи, несподелени, от невъзможност да говоря всичко,
да ти кажа всичко, да говоря, за теб, за нашите улици, от невъзможност,
да съм там, в началото с теб, без думите...споделени...
както в началото на мойта любов...нашта любов/

© Ирена Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза пл...
  • Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
  • Когато някой ми зададе въпроса - кое е най-великото симфонично произведение на всички времена, то аз...

Още произведения »