Питал си ме толкова много пъти защо не вярвам в любовта, защо точно аз, аз, която съм най-романтичният и вярващ в красивото, идеалното, несъществуващото човек? (или поне такава ме виждаш ти). Возим се в колата ти, слушаме музика и обсъждаме онези романтично-драматични филми, превзели интернет-пространството. И аз отново съм скептична, а ти отново ми задаваш същия въпрос: “Защо не вярваш в любовта? Обичаш приятелите си и семейството си например, нали? Това също е любов.”. Мълча и гледам през прозореца; чакаме на светофара и виждам ясно хората, които бавно минават покрай нас – вървят, блъскат се един в друг и продължават. Мълча и се чудя какво да ти кажа, как да ти обясня. “Любовта, както я виждам аз, е невъзможна.”, казвам несигурно.
------------------------------------------------------------------------------------------
Истината е, че никога не съм отричала съществуването на любовта. Не просто вярвам в нея, сигурна съм, че е тук и там, навсякъде, сега и завинаги във всеки един от нас ...