15.05.2006 г., 12:56 ч.

* * * 

  Проза
1262 0 1
5 мин за четене

Фернанда, Офелия и аз - фотографът на духове

Част първа

Чакай, не бягай, просто исках да се запознаем...

 

 

 

Фернанда с досада доплита паяжината на своя домашен любимец – кадифената тарантула Ари. Тъй като е вече остарял и спи повече от колкото му е нужно, от чист мързел. Тя се опитва в продължение на десетилетия да го разбуди с кафе, с хапчета дори с мълния, ала нищо не е в състояние да прекъсне дълбокия му сън.

Ари не е обикновена тарантула. Той дори може да говори, макар че често спестява мнението си, за да не предизвика поредния скандал между вещиците. Фернанда много обича да се хвали пред приятелките си, че бил последния потомък на Арахна и затова, още като го взели, Офелия го нарекла Ари.

Офелия е по-малката сестра на Фернанда. Хората разправят, че е най-странната жена на света. Офелия обаче отрича това призвание, тъй като се счита за най-благородната вещица сред всички вещици, които НЕ познава.

Както всички знаете, вещиците обичат котки и е напълно нормално за тях да имат повече от една. Така е и при Офелия и Фернанда, само дето безобидните котенца са четири огромни пуми. Държат ги в задния двор на затънтената си малка къщичка, която се състои от 100 стаи, 20 гостни и 14 кухни, 2 комина и едно мазе, където живея аз.

Може би сега е време да представя себе си, тъй като първата история, която ще прочетете ще бъде изцяло за вещиците, както и втората, и третата и стотната, няма да има никакво време за моите хвалби.

Аз съм прочут фотограф на духове, откакто съществува фотографията на духове. Имах си собствено студио, където се обаждаха ежедневно разни притеснени заради греховете си вдовици, които твърдяха, че виждат духовете на своите съпрузи и аз все тичах да ги снимам. Е, имах около петдесетина попадения, които са повече от достатъчни доказателства, че духовете съществуват. Най-голямата ирония обаче е това, че аз самият сега съм дух, който живее в мазето на двете шантави вещици, ленив говорещ паяк и четири своенравни пуми. Често ходя на обяд при вещиците на горния етаж, не толкова заради миризмата на вкусно приготвените желирани водорасли, колкото интереса ми към ежедневните им караници. Аз често се оказвам рефер на техните двубои.

Смятам за по-широката аудитория да запазя името си в тайна, а тези, които виждат често силуета на мъртвите си половинки, нека си мълчат и пазят дискретност относно моите лични данни.

И така, време е за първата ми история, която всъщност чух от чичото на една приятелка на прабабата на Фернанда и Офелия. Чичото всъщност се отбива на всяко слънчево затъмнение у нас, за да обсъжда невежеството и страха на хората, относно едно нищо и никакво затъмнение, а когато то мине и чичо Лорфрейн спре да трепери, започва да ми разправя истории за миналото и за своята любима племеница, вещицата Аурелия-първа приятелка на Делфора - прабабата на Фернанда и Офелия. Ще ви кажа няколко думи за Лорфрейн. Той е малко странен, не обича да ходи по земята и никога не е признавал закона за гравитация на Нютон. Напротив, само за да се противопостави на тези небивалици, той обикновено се придвижва с главата надолу и лети около двайсетина сантиметра над земята. И постоянно е седнал върху една табуретка, която вместо крака има стъбло и два щръкнали корена нагоре.Между Корените той обикновено държи своята лула и неугасващия си зелен огън. Този огън е много специален за него, тъй като му е подарък от дядото на бившата му съпруга.

Та, накратко, за двете толкова добри приятелки - сега са на другия край на вселената, тъй като били едни доста развратни вещици. Скарали се за принца на Селзания, който нямал и представа, какво е това вещица, по това време и направил огромната грешка да започне авнтюра с две. Един ден бил толкова разсеян, че поканил и двете на обяд в своя дворец, когато наконтените Аурелия и Делфора се явили точно по обяд пред портите на двореца, затрещели гръмотевици, мълнии, били изкоренени дървета, дори се формирал вулкан. Ужасен принцът припаднал и мигом станал жертва на Делфора, която го превърнала в купчина карти за игра, а Аурелия превърнала Селзания в пустиня и до днес няма следа от страната, единственото нещо, което е останало за доказателство, е картина, изобразяваща няколко странстващи псета, как играят карти, след екскурзия в пустинята.

Въпреки че вещиците си били отмъстили на небрежния принц, те не спрели враждата си и от първи приятелки се превърнали във първи врагове, слава богу нямаше никаква родствена връзка между тях, иначе щяха да са първи братовчедки, които от първи приятелки са се превърнали в първи врагове и първи посетители на другия край на вселената.

Та те така и не спрели да си правят номера. Аурелия превърнала любимия водопад на Делфора в долина, по която растели бели ягоди и до днес там е единственото място, където растат черни ягоди, защото е най близкото сухоземно място до ядрото на Земята. Делфора била толкова разгневена, че превърнала дъщерята на Аурелия в говорещ шаран. Земята обаче се противопоставила на всички тези превъплащения, плод на двете разгневени рошли и ги отпратила със всичката сила на своето ускорение право в другия край на вселената, който е известен само на малцина.

Тази история я чух още когато се запознах с Лорфрейн. Скоро му предстой едно посещение, тъй като слънцето отново е решило да си почине от нашите скучни проблеми, а той не може никъде другаде да се скрие през това време, освен в моето уютно мазе. Обещавам ви, че щом ме посети, веднага ще ви уведомя как е протекла срещата ни с него и каква нова история ми е разправил.

А сега ще се опитам да ви заинтригувам с малкия си запас от истории, които изпълват страниците на семейната история на това така необикновено, щуро, и все пак гостоприемно семейство.

Край на част първа

© Ами Тола Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен разказ,много ми хареса!!!Очаквам с нетърпение още
Предложения
: ??:??