1 мин за четене
Вали...
Гледам през прозореца, от очите ми се стичат солени капки кръв.
Болката е толкова навътре, спотаена, сподавена в мрака...
тласка ме да извърша куп глупости,за които после ще съжалявам.
Толкова е навътре, как да я намеря?
Седя замълчана на леглото и мисля...
Всичко минава така бързо, утре вече ще е вчера...
Едва ли някой ме разбира, като аз самата не мога да се разбера
Какво искам от живота? Има ли за мен още надежда?
Чувствам се сама...
някак ненужна, безполезна за никого...
Каква полза имат парите, успехът в обществото, известността и всичко останало, като си толкова самотен... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация