Пътуваше из времето и пространството в търсене на подходящи случки с подходящи хора. Обикаляше съзнанията на много, но винаги си отиваше разочарован. Търсеше и чакаше един ден да намери идеалното съзнание, където да разгърне своя лагер и да установи базата си. Обикаляше като скитник без подслон и дебнеше. Дебнеше, както хищник дебне своята плячка. Беше затаил своя дъх в очакване на перфектната плячка, която ще улови.
Из мистериозните кътчета на неговата вселена се криеха много хора, но никой от тях нямаше потенциал да бъде перфектен за него. Всички гледаха към него с погледите си и чакаха да ги уливи, но той продължаваше да търси.
Защитната стена на неговата душевна база беше разбита само с един непознат поглед. Защитата вече не действаше. Беше беззащитен и не търсеше защита. Неговия щит се бе разбил в нейния поглед. Свали гарда и я погледна смело в очите. Искаше да й проговори. Да запита защо и как е успяла да разбие щита, но така и не успя. Може би не искаше. Искаше тя да е негов щит ...