Прибирам се. Сама съм. От толкова време мечтаех да бъда сама. Без родителски контрол - свободна. Прибирам се и сълзите потичат, толкова дълго се опитвах да ги спра, че изведнъж всичко, което се беше събрало вътре в мен, излезе и то в доста обилно количество.
Пуша, без да се притеснявам, че някой ще влезе в стаята. А си мислех, че ще ми е хубаво. Купувам си Queen`s само с надеждата, че под капачката ще намеря своето послание. Да, понякога ми се падат доста интересни капачки. Събрала съм около 40, останалите ги загубих някъде, просто не бях толкова вманиачена.
Чувствам се някак глупаво. Защо, по дяволите, стигнах до тук. Сега съм нещо като смесица от пълна бутилка Queen`s, неизпита, купена само заради капачката, която всъщност е доста безсмислена… нещо от сорта на “До последна капка” и запалена цигара, забравена, изгоряла до филтър. Сякаш няма кой да оцени вкуса ми. Станала съм просто поредното обстоятелство…
Споменах ли колко глупаво се чувствам? Защо, по дяволите, сълзите не спират да ...