Жега. Бай Добри с песен на уста се прибираше от работа. Криейки се от следобедното слънце, той си мислеше как ще зарадва децата си послучай 1-ви юни. Беше им купил по един голям шоколад - толкова му стигаха възможностите. Спомени минаваха през главата му, когато си помислеше за празнуването на 1-ви юни, когато той беше малък...
Стресна го глутницата помияри, които редовно се навъртаха край блока му. С рутина и спокойствие бай Добри ги отблъсна с един клон и без да помрачи настроението си, влезе в асансьора. Видя написаното на едната стена на кабинката: "Мими е проститутка". "Бре - помисли си. - Коя ще да е тая Мими? Имаше тука в блока една Мими, ама тя да има най-много 14-15 години. Рано й е за такива дейности."
Влезе в апартамента си с очакване синът му и дъщеря му да му се хвърлят на врата с крясъци. Както по-рано. Ядец. Нищо. Тишина и мрак в коридора. Отиде към стаята на дъщеря си. Влезе и я видя пред огледалото да се гримира обилно.
Бай Добри не чу как беше изгонен от стаята на дъщеря си. Вниманието му беше привлякъл начинът, по който дъщеря му щеше да излезе. 15-годишното момиче явно не можеше да понася лятната жега, тъй като облеклото му беше твърде оскъдно.
Тъкмо, когато се готвеше да започне поредната си тирада за модата и тиранията, която тя налага, се спря! Загледа се в последния клип на някаква фолк-фурия, който в момента вървеше по телевизия "Планета". Беше някаква едрогърда блондинка само по сутиен и изрязани прашки, която пееше "Любя та до припадък" или нещо от сорта. Гримът и беше доста стабилен за разлика от дрехите. Приличаше на бронзова статуя, само дето бронзът по статуите е много по-малко. Очевидно беше откъде дъщеря му беше заела начина на обличане, гримране и дори говорене. Бай Добри си спомни как с големи усилия си купи втори телевизор - за щерката. Как след това подкупи човека от кабелната телевизия, за да прекара кабела и в стаята на дъщеря си. "И за това ли беше цялата мъка? За да взема пример от магистралните феи по телевизията?!"
Без да каже нищо, бай Добри се измъкна от стаята. И се запъти към хола. Там го посрещна гледката на 10-годишния му син, който си правеше някакви отвари. Някаква кутия, на която пишеше "Креатин" стоеше полупразна.
Неспособен да говори, бай Добри излезе от хола. И от апартамента. На излизане в коридора на блока едва не се сблъска с някакъв странен субект. Оказа се момчето на съседите. Ама с някакви дрехи в стил "Някой да не ме е забелязал?" и особено позната прическа. Къса отстрани, дълга отпред и опашка отзад. Бай Добри с усмивка се сети, че така се носеха циганите в България в началото на прехода...
Бай Добри остана загледан след него и си мислеше: "Трябва ли да гледам?" и излезе от блока. Върна се след малко, хапна надве-натри, пийна една ракия и си легна. Но не спа много.
На сутринта двама клошари намериха 2 неотворени шоколада в кофата за боклук на блок 34.
Точно това си мислеше и бай Добри през нощта: "Егати бъдещето".
© Христо Всички права запазени