Какъв Св.Валентин, какви 5 лева, бе! Че ние по цяла година сме в Св.Валентин, що ни трябва в един ден само?!
Още от ония времена, нали знаеш как сме сваляли момите? Вместо да им подаряваме цветя и рози, издебнем я и ѝ грабнем китката от главата, а тя като почне да се черви и радва... Манталитет, брат!
Или пък отишла на герана, напълни менците с вода, мята кобилицата на рамо и едвам спряпа крака да я носи, вместо да ѝ я вземе мерак-ергенът, и да ѝ я занесе, хем с пресна вода се напие, хем ѝ ги разлее, а момата пак се черви и радва, радва... За това и фитнес не са имали тогава. И се връща пак да си напълни менците с вода. Манталитет, брат!
Ами като тръгнат за нивата с магарето? Натоварят му отстрани на самара мотики, брадва, торби, мъжът гордо го възседне, а жената кротко пристъпва с юлар в ръка редом с магарето. Че какво ѝ е? И дечурлига, гледа, и къща гледа, че и свекър и свекърва гледа, да не е малка! Манталитет, брат!
А сега? Гочо бързал пребит и каталясал от работа за мача, заседнал пред телевизора с тава кисело зеле с червен пиперец и зехтинче и ракийка, а Пена само се мота в кухнята,
- Пено, де одиш, кога те няма? - тропва външната врата.
- За хляб ходих, че нямало.
- К'ъв ляб, ма, Пено! То ракия няма, ти за ляб одиш! Я марш обратно, доде не си се събула и съблякла, да земеш ракия! Аааа, и бира да не забравиш, че довечерка има и късен мач!
- Св.Валентин искала, я я гледай ти! Че ний си имаме нашенски, български празник, Трифон Зарезан, к'ви са тия измислени празници! А, наздраве! И да не забрави утре вино да земе. Не че нещо, ама, свикнала си е по 5 пъти да притичва до супера.
Манталитет, брат!
13,02,2020
© П Антонова Всички права запазени