Събуждам се с чувството, че днес трябва да се става по- рано. Изведнъж се сещам. Днес е първият учебен ден на сина ми. Първият учебен ден като деветокласник. После, пишейки това, си спомням, как тръгвайки към първия си учебен ден, като деветокласник и като ученик извън родното си село, преди двадесет и шест години, си забравих чантата и се сетих чак когато вече влизахме по шосето за Левски. Голям смях падна. Добре, че половината ученици бяха без чанти... Бяхме облечени в еднакви сини костюми с червени вратовръзки, а момичетата със сини престилки и бели якички. Спомням си какво избиране на костюми беше в тогавашния Универмаг на гр.Левски. Беше голяма блъсканица, защото всеки се стремеше да избере нещо по-хубаво, макар, че всички костюми бяха еднакви!
Синчето изтрополява и застава пред вратата на тоалетната, в която съм аз, за да изпреваря събитията.
-Кой е в тоалетната? - пита той.
-Познай от четвъртия път - викам аз и излизам светкавично за да не го забавям.
Влизам бързо в банята за да ...